Колонизира ли западният капитал Източна Европа?
Още една източноевропейска страна може да се снабди с популистко, антиимиграционно и евроскептично държавно управление – партията на милиардера Анджей Бабиш ANO има забележителна преднина в изследванията преди парламентарните избори в Чехия през октомври. Така страната ще попадне в компанията на Полша, Унгария и Словакия.
Ако това ви плаши, би трябвало да знаете, че има най-малко един предпазен вал пред екстремизма в района – западноевропейският капитал, написа в коментар за Bloomberg View анализаторът Леонид Бершидский.
На процедура западните вложения играят толкоз значима роля в стопанските системи на тези страни, че политиците националисти основават на страните си имиджа по-скоро на непокорни колонии, в сравнение с сътрудници в огромен интеграционен план, разяснява той.
В собствен неотдавнашен отчет Филип Новокмет, Томас Пикети и Габриел нарекоха в прав текст източноевропейските страни „ страни с непозната благосъстоятелност “.
„ Собствениците им нормално са от страни от Европейски Съюз (особено от Германия) “, пишат те и допълват: „ Така че в прочут смисъл обстановката наподобява на тази, при която периферни региони са благосъстоятелност на по-проспериращи централни региони в една огромна федерална страна. “
За Пикети и неговите сътрудници това не е редно, тъй като изкривява измерването на неравенствата: огромна част от благосъстоянията на една страна се натрупват в сметките на непознати акционери, които не са част от локалния най-богат хайлайф от 1%.
В съпоставяне с икономическата си продукция страните от Източна Европа имат най-големите негативни чисти капиталови позиции в Европейския съюз, като се изключат Ирландия, Гърция, Кипър, Португалия и Испания. Последните пет получиха огромни избавителни пакети по време на последната финансова рецесия.
За разлика от ударените тежко от рецесията страни от тази група източноевропейските стопански системи стигнаха до тези позиции, откакто дълго време привличаха повече непознати вложения, в сравнение с осъществиха зад граница. Чуждите вложения в тези стопански системи по отношение на брутния вътрешен артикул са по-високи от междинната стойност за развитите страни.
Дълго време страните от Източна Европа се гордееха с високите равнища на непознатите вложения, демонстрирайки по този метод своята отвореност и откровено предпочитание да се интегрират към по-богатата част от Европа. Но когато икономическите стихии връхлетяха Европейски Съюз, тези страни осъзнаха, че непознатата благосъстоятелност си има и цена.
По време на финансовата рецесия локалните компании откриха, че непознатите банки първи свиват кредитирането. В други браншове огромното задгранично наличие би означавало огромна безработица, в случай че страната ненадейно стане по-малко гостоприемна за непознатия капитал. В Полша и Чехия една трета от работната мощ е ангажирана от непознати компании.
При това те нормално са и най-големите, стопански значими компании. В Полша те създават две трети от целия експорт, в Чехия образуват 42% от добавената стойност. Загубата даже на дребна част от тези компании би предизвикала мъчително превръщане на икономическите трендове – нещо, което Бабиш като предприемач и някогашен финансов министър схваща добре.
Германия, Холандия и Франция са най-големите вложители в източноевропейските стопански системи. Предимствата от вложенията в района са ясни за фирмите от тези страни – те могат да понижат трудовите си разноски, без да местят производството прекомерно надалеч от обичайните си пазари.
Автор: Десислава Попова
dnes.bg
Ако това ви плаши, би трябвало да знаете, че има най-малко един предпазен вал пред екстремизма в района – западноевропейският капитал, написа в коментар за Bloomberg View анализаторът Леонид Бершидский.
На процедура западните вложения играят толкоз значима роля в стопанските системи на тези страни, че политиците националисти основават на страните си имиджа по-скоро на непокорни колонии, в сравнение с сътрудници в огромен интеграционен план, разяснява той.
В собствен неотдавнашен отчет Филип Новокмет, Томас Пикети и Габриел нарекоха в прав текст източноевропейските страни „ страни с непозната благосъстоятелност “.
„ Собствениците им нормално са от страни от Европейски Съюз (особено от Германия) “, пишат те и допълват: „ Така че в прочут смисъл обстановката наподобява на тази, при която периферни региони са благосъстоятелност на по-проспериращи централни региони в една огромна федерална страна. “
За Пикети и неговите сътрудници това не е редно, тъй като изкривява измерването на неравенствата: огромна част от благосъстоянията на една страна се натрупват в сметките на непознати акционери, които не са част от локалния най-богат хайлайф от 1%.
В съпоставяне с икономическата си продукция страните от Източна Европа имат най-големите негативни чисти капиталови позиции в Европейския съюз, като се изключат Ирландия, Гърция, Кипър, Португалия и Испания. Последните пет получиха огромни избавителни пакети по време на последната финансова рецесия.
За разлика от ударените тежко от рецесията страни от тази група източноевропейските стопански системи стигнаха до тези позиции, откакто дълго време привличаха повече непознати вложения, в сравнение с осъществиха зад граница. Чуждите вложения в тези стопански системи по отношение на брутния вътрешен артикул са по-високи от междинната стойност за развитите страни.
Дълго време страните от Източна Европа се гордееха с високите равнища на непознатите вложения, демонстрирайки по този метод своята отвореност и откровено предпочитание да се интегрират към по-богатата част от Европа. Но когато икономическите стихии връхлетяха Европейски Съюз, тези страни осъзнаха, че непознатата благосъстоятелност си има и цена.
По време на финансовата рецесия локалните компании откриха, че непознатите банки първи свиват кредитирането. В други браншове огромното задгранично наличие би означавало огромна безработица, в случай че страната ненадейно стане по-малко гостоприемна за непознатия капитал. В Полша и Чехия една трета от работната мощ е ангажирана от непознати компании.
При това те нормално са и най-големите, стопански значими компании. В Полша те създават две трети от целия експорт, в Чехия образуват 42% от добавената стойност. Загубата даже на дребна част от тези компании би предизвикала мъчително превръщане на икономическите трендове – нещо, което Бабиш като предприемач и някогашен финансов министър схваща добре.
Германия, Холандия и Франция са най-големите вложители в източноевропейските стопански системи. Предимствата от вложенията в района са ясни за фирмите от тези страни – те могат да понижат трудовите си разноски, без да местят производството прекомерно надалеч от обичайните си пазари.
Автор: Десислава Попова
dnes.bg
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ